Еректилната дисфункция (ЕД), известна още като импотентност, е състояние, при което мъжът изпитва затруднения да получи или поддържа ерекция, достатъчно твърда за задоволителен полов акт. От време на време проблеми с ерекцията не са повод за безпокойство, но ако се случват често, е препоръчително да се консултирате с лекар.
Симптоми:
Основните симптоми на ЕД включват:
* Невъзможност да се получи ерекция.
* Невъзможност да се поддържа ерекция достатъчно дълго за полов акт.
* Понякога може да има и намалено сексуално желание (ниско либидо).
* В някои случаи, други симптоми могат да включват преждевременна или забавена еякулация, или невъзможност за постигане на оргазъм.
Причини:
Еректилната дисфункция може да бъде причинена от различни фактори, които често са комбинация от физически и психологически причини.
Физически причини:
* Сърдечно-съдови заболявания: Високо кръвно налягане, атеросклероза (втвърдяване на артериите), висок холестерол, които водят до намален кръвен поток към пениса.
* Диабет: Високата кръвна захар може да увреди нервите и кръвоносните съдове.
* Неврологични заболявания: Множествена склероза, болест на Паркинсон, травми на гръбначния мозък, които пречат на нервните сигнали от мозъка към пениса.
* Хормонални проблеми: Ниски нива на тестостерон или проблеми с щитовидната жлеза.
* Някои лекарства: Антидепресанти, лекарства за кръвно налягане, антихистамини, транквиланти.
* Начин на живот: Тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол, употреба на наркотици, затлъстяване, липса на физическа активност.
* Увреждания: Травми на пениса или таза.
* Други хронични заболявания: Бъбречни заболявания, ХОББ.
Психологически причини:
* Стрес: Напрежение от работа, лични проблеми.
* Тревожност: Тревожност относно сексуалното представяне.
* Депресия: Често води до психогенна еректилна дисфункция.
* Проблеми във взаимоотношенията: Конфликти с партньора, липса на комуникация.
* Ниско самочувствие: Смущение или притеснение.
Диагностика:
За да се диагностицира еректилната дисфункция и да се определи причината, лекарят може да извърши:
* Физически преглед.
* Подробен разговор за здравната и сексуалната история.
* Допълнителни изследвания, като кръвни тестове за нива на хормони, кръвна захар и холестерол.
Лечение:
Лечението на еректилната дисфункция зависи от причината и може да включва:
* Промени в начина на живот:
* Спиране на тютюнопушенето.
* Намаляване или избягване на алкохола.
* Повишена физическа активност.
* Здравословна диета.
* Намаляване на теглото при затлъстяване.
* Управление на стреса.
* Перорални лекарства (PDE5 инхибитори): Това са най-често използваните лекарства и включват:
* Силденафил (Виагра)
* Тадалафил (Сиалис)
* Варденафил (Левитра)
* Аванафил (Стендра)
Тези лекарства увеличават кръвния поток към пениса в отговор на сексуална стимулация.
* Други медикаменти:
* Инжекции в пениса (например, с алпростадил).
* Уретрални супозитории.
* Механични устройства:
* Вакуумни помпи – създават вакуум, който привлича кръв в пениса и предизвиква ерекция.
* Пръстени за пениса – помагат за задържане на кръвта в пениса.
* Хирургични методи:
* Имплантиране на пенисни протези (подуваеми или ковъчни).
* Съдова хирургия (в редки случаи, ако проблемът е свързан с увредени кръвоносни съдове и може да бъде коригиран).
* Терапии:
* Психотерапия или консултиране – особено полезни, когато има психологически причини за ЕД.
* PRP терапия (плазма, обогатена с тромбоцити) – експериментален метод, който има за цел да стимулира регенерацията на тъканите, но са необходими още изследвания.
* Ударно-вълнова терапия с ниска интензивност – също експериментален метод.
Важно е да се консултирате с лекар, за да се определи точната причина за еректилната дисфункция и да се предпише най-подходящото лечение. Самолечението, особено с нерегламентирани продукти, може да бъде опасно.